Отвъд върха
Велина Баева
Какво ни води насам е първият въпрос, с който ни посреща Марио – инструктор по йога, CEO на “Отвъд върха” (както се шегуваме) и единственият ми приятел, който може да ходи по натрошени стъкла. “Насам” се има предвид първото ни официално приключение, организирано от “Отвъд върха”, а именно – уикенд в живописната хижа Плевен, точно под Млечния чал и връх Ботев в Балкана.
“Приятели и любов към планината” – чуваме като отговор да се завърта из цялото кръгче. Запознаваме се с всеки от групата, включително и с нашия опитен (във възможно най-истинския смисъл на думата) планински водач чичо Симо.
Както сам се изразява, вече от 40 години “скита” по планините и развежда туристи из Балкана. Тръгваме да скитаме и ние с доста по-малко години по баирите, но с много хъс за гледки и вдъхновение. Наклонът “влиза рязко”, както се шегува Марио, но го караме полека и с всяка крачка стъпваме все повече в “тук и сега”-то, което планината ни подарява.
Неусетно пристигаме на широката поляна пред хижа Плевен, цялата изпъстрена с ярко лилави минзухари – редовната пролетна украса на всяка уважаваща себе си планина. Когато спираме да си гледаме в краката и с лек риск да настъпим някое цвете, вдигаме очи към Гледката с главно “Г”.
Синият масив на Млечния чал е с белоснежна глазура на фона на яркосиньото небе, грейнал в пъстрите цветове, които само пролетта и обедното слънце могат да нарисуват. Трудно е да отлепим поглед от нея, но за щастие няма да ни се налага. Тя си остава с нас за розовия залез с чай и ром, та чак до следващото “добро утро” с кафето на верандата.
Пристигаме в хижата и е време за кратка почивка и класически обяд с топла хижарска супа. На който не му е стигнало изкачването, може да поприключенства още малко като нагази във вече топящите се преспи по склона на близката ски писта и да погледне хижата отвисоко. А пък слизането по пързалящия се сняг се оказва добра загрявка по баланс за следобедната йога, която ни чака.
Устройваме си импровизирано йога студио в уютната читалня на хижа Плевен, разбира се с гледка към масива. Йога и планина – концепцията в сърцето на Отвъд върха – е истински match made in heaven, както се казва в американските филми.
След натоварването при изкачването успокояваме дишането и разтягаме мускулите, така че тялото се чувства едновременно отпочинало и пълно с енергия. Практиката приключва с успокояващия звук на тибетска купа, ароматни масла и семпло “благодаря” вместо “намасте”. “Ами, “намасте” не ми е в стила”, шегува се Марио.
След всички “сериозни” активности е време за типична хижарска вечер с бумтяща камина и най-вкусната вечеря след цял ден движение. Няма как да минем и без запазената марка на “Отвъд върха” – игра на тенджера (в нашия случай планинарска шапка). Смеем се, забавляваме се и разтваряме и малкото останало напрежение от работната седмица.
На сутринта се разсънваме с йога и лека разходка по стъпките на мечите лапи из близката гора. И така лежерно и спокойно идва време да се спускаме обратно към градския живот.
Тръгваме си, а гледката към Млечния чал ни остава в джоба, радостта – в живота, погледът – към планините през пролуките между блоковете, а душата – в това магическо пространство точно отвъд върха.